Незабележима истина
Отворих очи. Пред тях се намираше олющен таван на не голяма стая. В следващия момент пред погледа ми се появи красиво женско лице, което ми се усмихваше сладко.
- Много време беше заспала. Или може би беше в безсъзнание? Както и да е. Сега се събуди и вече можеш да вземеш решение.
- Коя си ти? - попитах аз.
- Аз съм Истината!
- Но къде съм всъщност? Какво е това място?
- Това е вътрешността на душата ти!
"Така ли изглежда душата ми?", се замислих аз. "Празна и безлична?"
- А как мога да съм сигурна, че ти си Истината?
- Не можеш, мила, просто трябва да ми вярваш.
Непосредствено след тези думи чух мъжки шепот: "Недей! Недей! Недей!.." Насочих погледа си по посока на гласа и видях възрастен мъж, коленичил срещу мен, гледайки ме жално, нашепвайки непрестанно "Недей!"
- Ела с мен! - каза красавицата, усмихвайки се прелъстително - Аз ще ти покажа цялата красота, която съществува извън тази дупка.
Протегна ръка и ми помогна да се изправя. Застанах неподвижно, колебаейки се в способностите на краката ми. Бях готова да тръгна.
И в този миг я видях!
Сладко, малко момиченце, облечено в раздърпани дрехи. Стоеше свито в ъгъла, чакащо да му се обърне внимание. Приближих се. Коленичих. Погледнах го в очите и промълвих:
- Ти си Истината!
И в този момент момиченцето ми се усмихна, красавицата се изпари, възрастния мъж издаде въздишка на облекчение.
А тъмната, пуста стая се изпълни със светлина и цветове!
© Биби Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
много ми хареса и ме усмихна
-
Колко красиви думи, така характерни за теб, Янче! И колко дълбока прозорливост - сякаш четеш мисли или се свързваш с мен. Знаеш много точно какво съм целяла, а дали съм успяла разбирам по коментарите, които получавам. И си толкова способна да ме стимулираш да продължавам, че не знам коя от всички мои благодарности е най-силна..
А ти, Лейди, придаваш на всяка своя дума такъв жар, че да искам да се потопя в него без страх. Благодаря, че го споделяш с мен! -
Колко образно предадена емоция! И колко много неказани, мънички истини, които читателят ще осмисли сам за себе си. Обичам твоя ненатрапчив стил, лесен за възприемане, без излишна помпозност и драматичност. Дори дете би могло да прочете написаното и да възприеме поуката. А това творческо качество е присъщо на малцина. Изключително много се гордея с теб и с таланта ти! Като се има предвид, че това е само началото, ми се прокрадва сладката мисъл какво те очаква в бъдеще. БРАВО!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
