Ние с Ботев
Вчера пак отбелязахме Деня на Ботев и геройски загиналите за свободата на България. Пак виха сирените. И пак забързани в делника, затворени в проблемите си, под тежестта на ежедневието, мнозина дори не спряха за миг да се замислят. За миналото, за Ботев, за себе си.
Защото ние мерим света със своята мяра. И се опитваме да се равняваме с героите. И, понеже е трудно да се издигнем до тях, караме по лесното – да ги принизяваме до себе си.
А иначе - обичаме си ние националните герои. Портретите им окачваме, дните на смъртта празнуваме /както се изразяват някои/, годишнини честваме.
И най-вече ги обсъждаме от битово-егоистична гледна точка.
Защото героите български показват едно нещо – можело е не само да се оцелява, а да се живее. Истински, морално, човешки. Колкото и да правим опити да принизим делата им, да ги свлечем до ежедневието ни. „Да , бе – революции правили... Я сега да видя как щяха да се оправят!”, казваме си . Горди, че за нас битието не е трудно нещо, че така сме успели да се преборим с него, та ни е вече родно и мило. Както блатото за жабите.
Още повече, ако водата в това блато се подгрява полекичка – за да се сварят жабите неусетно. Но приятно…
От тази гледна точка доста интелигентващи полуграмотници отхвърлят стореното от Ботев. Абе, викат те, не е лош поет, ама защо му е трябвало да ходи и се бие? Да си е стоял в къщи, да е поизучил още нормите на поезията, да е пооправил езика си, че е много емоционален и субективен. Видите ли - пишат сивите ни съвременници по книжки и разправят по медии - въстанието вече било потушено, къде е тръгнал така да мре? Без смисъл, без тактика и стратегия, без да направи баланс на активи и възможни пасиви. Инвестирал живота си за една неперспективна, невъзвръщаща вложенията авантюра. При това нарушил и законите на Османската империя, и правилата на цивилизацията през ХIХ век, и пазарните канони. По които днес мерим стойността на хората и събитията.
Но добре, че има още скептици, вярващи не в модерното, а в моралното. И оценяващи човека не по временното, а по вечното. Които все още учат децата и родителите им, че Ботев без 2 юни не би бил Ботев. Че в него ден в едно се сливат поезия, публицистика, революция и жертвоготовност. Че не е въпросът на какъв етап е било въстанието, а каква е клетва дал и как я е изпълнил героят.
Една година по-късно хиляди се струпват в опълченските дружини – по-дружко си е цяла руска армия да ти е до рамото, нали? А само двестатина юнаци тръгват през Дунава с ясната цел – да мрат, но да не живеят нито роби, нито бегълци.
И как го виждате Ботев като възрастен, обръгнал на светски живот придворен поет или висш чиновник? Той, който писа на жена си, че я обича „после Отечеството”, да стои редом с ония, който обичат не цялото отечество, а концесиите, далаверите, гешефтите, аферите, клюките, интригите? Портретът му – да, той е над главите им. Като антипод, като неусещан от тях ироничен присмех над низостта им. Но Ботев никога не е бил на никоя власт. Дори – а може и най-вече - на оная, наричала се „народна”.
Ботев е на българите и България. И затова негов ден е Втори юни. Негов и на всички знайни и незнайни, пожертвали се за Родината. Които са в мислите и спомените, не и в реалността.
Защото ни напомнят колко далеч е тя от бляновете им. И колко скъпо те са платили за онова, което днес обезценяваме. И три минути мълчание, за да оценим вечността и вечните. Макар понякога и тях не можем изтърпя, забързани по дребното и себичното.
П.П. А днес видях интервю с известен писател, според когото Ботев е бил… „предшественик на Георги Марков“. На оня – човека от ловната дружинка на Живков, неуспелият агент в Англия, убит майсторски от МИ-то, че и ликвидацията му провокационно прехвърлена върху България…
Предшественик – демек, Ботев намекнал нещо, ама оня го развил, изградил, сътворил, станал истинското му лице…
Жалко време за жалки некадърници…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Цвеке!
-
Много добре написано!
Замислих се, че прозата на Ботев описва същите жалки човечета, които днес се опитват да го принизят. Онези, преките прототипи, вече са забравени. Такава ще е съдбата и на сегашните. -
Благодаря, Иване!
-
Правдив разказ! Поздравления!
-
Благодаря, Никола!
-
Ботев бил хъш и не забрававил език и Родина, настоящите хъшове, за три месеца в чужбина, чупят езиците, говорят с акцент, за Родина да не говорим! Комерсиалното напред,, духовното - както дойде. Поздрав за написаното.
-
Благодаря, адаш!
-
Ще споделя нещо преживяно от мен.
Преди няколко години правихме ремонт на Кремиковския манастир (както казах вчера, строител съм). Денят на Ботев. Удариха камбаните в негова чест. Дворът на манастира, пълен. Аз отгоре виждам всички. Никой не се спря от тълпата, не отдаде почит - сякаш нищо не е станало.
Но... сред строителите имаше една турска бригада, зидари. Всички те, оставиха инструментите, изправиха се и замълчаха... Отстрани и аз...
Без коментар, адаш, но тогава за няколко минути изпитвах срам, че съм българин - а иначе по тази тема съм си почти на границата с фанатизма.
Това е.
Поздравявам те! -
Благодаря, Мариана, Надя, Дени, Георги!
-
"И, понеже е трудно да се издигнем до тях, караме по лесното – да ги принизяваме до себе си."
Георги! Поздравления за този текст. Има толкова истина. -
Болна тема. Една от многото. Зависи за кого. Поклон, пред безпощадното ти перо, сенсей! Ботев е светиня!
-
Браво, хареса ми!Предлагам ви да прочетете и моето стихотворение за Ботев.Никакви думи не може да принизят подвига на героите!Наистина трябва да различаваме достойното от недостойното, моралното от неморалното!
-
Благодаря, Таня!
-
Правдиво пишеш, наистина е жалко време за жалки некадърници...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
