В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между съдовете в тясната кухничка, мърмореща и вечно нехаеща къде ще падне пепелта й. Не умееше да готви, но бе старателна в създаването на безпорядък, който костваше нерви и време. От този ден помня и баща ми, подпийнал в гостилницата да сипе похвали за гозбите на благоверната си. Отминавах това с безразличие, докато кроткия разговор не преминаваше в пиянска разправия и размяна на плесници. Побягвах в стаята си, залепвах нос на стъклото, за да видя как хорските родители се прибираха уморени, но щастливи и натоварени с пълни мрежи и подаръци за малчуганите. Намразих празникът след смъртта на подопечните ми в пансиона за сираци, а и в школата за инспектори, където се утешавах с книги, вместо с дру ...