И пак вали, и пак съм сама, около мен тълпа, но аз съм сама!
В множеството търся само един, търся точно теб!
Ничия друга усмивка не ме трогва!
Всички около мен ме искат, но аз искам теб!
Някой ме докосна по погрешка - кожата ми пламна... заболя ме!
Искат ме, гледат ме, а аз търся теб! Не спирам да те търся... къде си...?
Спаси ме... покажи им, че съм твоя...
Тълпата побесня... смачкаха ме... изцапаха хубавите ми дрехи... оскубаха косите ми... от дъжда гримът ми се размаза... пребледнях... треперя като лист... от красотата нищо не ми остана...!
Тълпата се разотива... зрелището свърши... няма нищо за гледане!
... ти идваш, но от мен не остана нищо, не съм красива вече... не смея да се изправя, за да не ме видиш такава... крия лицето си...!!!
А ти ми подаваш ръка...!!! Не, не искам да ме виждаш такава...
... изправих се изумена...!
„Аз съм нищо, няма нищо, което да те привлича!”
„Може да са разрошили косите ти, може да са разкъсали полите ти,
може да е изтрит макиажът, но... позволи ми нещо да ти кажа... аз не обичам твойта красота, а обичам твоята душа... онова, което криеш под грима..."