Имената често представляват трудност при изговаряне, особено за хората от различните националности, такъв е и моят случай. Името ми се оказа камък, в който белгийците се препъват. Ако питате мен, Румяна си е едно простичко и лесно за произнасяне име, но ако поискате белгиец да го изговори, това вече се оказва проблем!
Ето я и поредната случка с моето име. Имаме си един приятел, белгиец, който често идва вкъщи на гости. Той е на седемдесет и осем години, с изключително чувство за хумор и младежки дух, веднъж седмично тренира тенис а бездействието и скуката са му непонятни. Познаваме се от около една година, но всеки път когато дойде, пита за името ми, не защото не го е запомнил, обаче произношението... голяма мъка! Накрая взе решение, че трябва да си го запише и да го научи. Речено, сторено!
Идва нашият човек наскоро и с най-широката си усмивка още от вратата ме поздравява с думите: „Халло, Румиксиана! – Hallo, Rumixiana!”
Вместо да отвърна на поздравът му, аз започвам да се смея с глас ...