Срещахме ги немалко по време на експедицията. И хич не се изненадвахме. Космос – в него какво ли няма. А това, чиято същност не можехме да определим, назовавахме със старото, познато и даващо перспектива за евентуално бъдещо разкриване. НЛО…
Понякога „залавяхме“ някое от тях. И под мое ръководство – все пак съм заместник на капитана по научната част, един от доказаните земни гении, проучвахме из основа обекта.
Както реши да сторим и този път капитанът. Завибрира тихото повикване в ухото ми, чух строгия му глас. Спешно да се явя в командната рубка. Бях зает с проучването на пробите от планетата НВО 4477, но оставих анализите на асистента си и веднага потеглих към основния корпус на космическия суперлайнер.
Корабът беше огромен, направен по всички модерни технологии и задоволяващ изискванията дори на капитана. Тази грамадна маса се носеше в пространството със скорост близка до светлинната, но вътре движението не се усещаше. Затова и не съм бил разбрал, че сме спрели и висим в черния безк ...