21 jun 2009, 19:48

... но не знам за какво съм жив 

  Prosa » Cartas
1397 0 2
1 мин за четене

Сърцето ми плаче  за теб с черни кървави сълзи . Разбрало, че любовта вече я няма , то не спира да тъжи. Вече я няма и искрицата любов, която беше останала помежду ни. Останаха само напразните копнежи, дълго пазени в сърцето ми. Вече нямам сили да се събуждам, защото знам, че, дори погледите ни да се срещнат, ти няма да почустваш отново любовта. Защо ме накара да се влюбя, защо ме караш да изпитвам тази болка с всеки нов изгрев на слънцето? Твоята безразличност ме кара да пропадна в бездна, от която няма изход. С твоите лъжовни думи ме направи такава. Направи ме нещастна, сляпа за света около мен... Душата ми почерня от мъка... от обич към теб. Очите ми останаха заворени за хората, които ме обичат. Ти беше и ще останеш единственото нещо, което ще има място в сърцето ми. Първата и последната ми любов , за която ще бленувам до сетните си дни. Очите, от които не мога да заспя, ще изгарят завинаги всичко в мен... 

 

 "И без тебе аз ще дишам , но не знам за какво съм жив?!"...

© Дианкаа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От двайсет минути чета само кратки позиви за разбити сърца... Я се стегнете, бе, хора! ... Днес да нямате клубна среща?... Всички сте млади, млади и всичко е пред вас. Знаете го. Или поне трябва да го осъзнаете!!! На 16г е възможно да имате всичко!!! Защото още висят хиляди възможности. Протегнете невръсните си ръчички, наберете си плодовете на живота и депресиите сами ще изчезнат! ...
  • Много песимистично. Я се стегни и се огледай наоколо... Радостта, щастието, насладата от живота тепърва ти предстоят.Очаквам разказ за щастлива нова любов, която да споделиш в "Откровения"
Propuestas
: ??:??