Чувствам се сама, въпреки че около мен има толкова много хора, не знам каква е тази апатия, която е превзела живота ми, апатия граничеща с тотално безразличие. Все едно живея по инерция, следвам пътя, а нека той ме отведе където трябва. А някога имах мечти, вече не, реалността уби желанието ми да мечтая, пък и защо? Няма я феята, която изпълнява желанията.Дали ти си виновен за тоталното ми безразличие към мъжете, които искат да са с мен или си само една малка част от проблема? Кой кого повече е наранил, ти мен или аз теб, чудя се още, кой на кого по гадни номера ще скрои? Е, засега печелиш в битката, пък и май трябва да те поздравя: спечели и войната. Нямам желание да се занимавам повече с теб. Не съм толкова долна, че да почна да се свалям с приятелите ти, както правиш ти. Ако беше просто позната, бих се опитала да те разбера, но тя ми е една от най-добрите приятелки. Да, признавам ти - много е хубава, по-красива е от мен, добра е, мила е, но, за Бога, приятелка ми е и всичко ми казва ...