Нокаут
Казвал съм ви, че бачках две години като барман, защото инженерството е трудна наука и наученото трябва да улегне известно време. Викам си, за две годинки хем ще си почина, хем ще понатрупам и малко житейски опит, че и той е важен. Какъвто съм влюбчив и задълбочен, за три години имам най-късия списък с гаджета от цялата тумба. Жорето има най-много, понеже му е най-дълга и е красив като Ален Делон. Да, ама не може да ги задържи, защото бързо му втасва козунака, ако ме разбирате. Дечо и той има цял поменик, ама грозни. Пет от неговите се броят за една моя. Ванката е средна работа. Шарена китка. Но и той имаше две-три от "А" група. Той е музикантче-рокаджия и е като магнит за хипарките. Аз също свиря по купоните, но той е на сцена. Много е по-известен от мен. След като дълго тъгувах по Люси (Агнешка де) и бях залинял като априлски котарак, най накрая реших да се върна в реалността и да прогоня натрапчивата мисъл за ранно и ефектно самоубийство. Да, ама коя да е? Хем да е хубава, хе ...