Нормален
Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се променят. Нито има с какво да се запомнят.
А и защо да ги помня? Каква е ползата, какъв е смисълът? Нима ще ми увеличат дажбата, ако зная коя година сме? Та тя и без това е голяма. Не достатъчна, а предостатъчна. Хапвам си колкото искам, нежеланото отива нейде другаде. Някой каза, че с остатъците хранели животни, с които после хранят нас. Но това не ме интересува. Животни ли са в храната, зеленчуци, цветя или риба… Какво толкова? Храна има. Това ми стига. Защо да се измъчвам с излишни неща?
Живея в голям град. Много голям. Колко души сме в него – нито зная, нито питам. А и няма кой да ми каже. Най-важното – няма защо да ми казва. Каква е ползата да знаеш къде си, колко като теб живеят наоколо, какво има наблизо, кои градове може да посетиш…
И защо да напускаш удобното си място? Какво ще търсиш другаде? Храна има – предостатъчно, жилището е удобно, забавления много. Каквито поискаш – секс, пиене, ядене, хазарт. И – танци, танци, танци. По твое желание. Ако усещаш някакъв ритъм – това е танцът ти. Ако не – пак е твой танц, никой няма да те спре или да се присмее. Та всички танцуват нещо – кой може да каже кое е правилното? И – според кои правила…
Няма проблеми, няма терзания, няма излишни неща като някогашните. Да, зная това – каза ни го отговорникът на блока. Колко сме щастливи, обясняваше ни веднъж… Преди пет години май… Или десет… Не помня… Пък и не е толкова важно. Важно е другото – нашият свят е съвършен. Искаш секс – отиваш в женския блок. Влизаш в асансьора, спира в някоя стая, там има жена. Млада или стара – днешните технологии са направили всички еднакви. И не е важно умна ли е. Няма да обсъждате някакви дървени философии, я… Имаш мерак, тя има мерак… Давай!
Ако се появи дете? Че да не е твое? На общността е. Ражда се, вземат го, отглеждат го. Както мен. Както теб. Както оная, дето го е родила и забравила…
Името ми? А защо трябва да имам име? Да помня, да го казвам при среща с друг или друга, да се затруднявам… Имам чип в тялото. Не знам къде е, но действа безотказно. Приближавам вратата на нашата фабрика, тя се отваря – значи чипът работи…
Каква фабрика ли? Не зная. Да, не зная и не ме интересува. Зная едно – всеки ден трябва да съм там известно време. О, не помня колко часа. Нали ти казах – календари и часовници нямаме. Отивам, вратата се отваря, заставам до машината и натискам бутона, когато по конвейра дойде парче материал… Не, не зная какъв. И не зная какво става с него. Натискам бутона, нали ти казах. После идва друг материал. След колко време? А защо ми е да зная? Той трябва да дойде тук и навреме. После продължава…
Какво става после ли? Не ме интересува. Все нещо ще е – иначе няма да натискам бутона…
Да, щастлив съм. Че какво му трябва на нормалния човек – сигурност, секс, храна, забавления, почивка. Имам ги. Осигурени. И хич не се мъча за тях. Просто спазвам правилата…
Не, няма ги написани. А и кой ще ги чете? Та каква е ползата от това да можеш да четеш, да знаеш нещо си? Нима ще имаш повече храна или жени? И без това ни стигат…
Не, не ме интересува… Нито пък ти кой си… Само се зачудих малко – не приличаш на нас. Някак си… Различен си… Нима има смисъл да си различен? Та ако те търси някой – веднага да си проличиш…
Какво, какво? Как така сам си вършиш всичко? Ами храната? А дрехите? Бе, как така жена ще ти предложи секс без нужда? Стихове?... Аха, сетих се – едни скучни глупости за заспиване… Музика? Че коя музика говори? Ти не си нормален… Музиката е за щракане с пръсти, няма какво да си говориш с нея…
Не обичам проблемите. Но ме караш да те питам – а как си осигуряваш храната? Не разбирам – какво означава това „когато както“? Нима не ти я докарват в трапезарията? Какво значи разнообразие?
Мисля, че схванах. Ти не си от обществото. Ти си изпаднал от системата, ненормален. От тия, дето ги наричат клошари, лузъри, пропаднали типове…
Не искате сигурност, не искате спокойствие, не искате правилен и в рамките на нормата живот… Да, зная нещо за вас… Веднъж ни говориха за отклоненията от истината и правилността. И ни предупредиха…
Стой! Стой! Този е ненормален! Дръжте го… Аха… Аха…
Аз, аз го хванах… Съгласен съм, разбира се, началник… Много още, много трябва да се работи, за да се нормализира този свят… Да, зная – никакви отклонения, никакви различия, никакви оригиналничения…
Ще се старая…
Покана за гостуване - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
кръв ми капе от врата.
Очи празни - джоб на просяк,
лустро, чалга, суета.
Кичове и силикони, ...
Comentarios
-
Благодаря, Дочке!
-
Актуално до мозъка и костите на( не)нормалното
Поздравления! -
Благодаря, Красе!
Развитие на слугите даже е вредно - може да се усетят и изправят срещу системата. Конформизъм и уеднаквяване - това е основата на нормата. -
Интересна мярка за нормалност... тази дума по принцип ми е странна... "битката за уеднаквяване" си остава актуална. Лесен контрол и един куп ползи... Различността ще е нужна дори на тези, които слагат чипове, защото тя носи развитие. А без развитие - всяка система рано или късно е обречена на гибел. Поздравявам те за разказа!
-
Благодаря, Надя!
-
"Ти си нормален - щом си се оставил на туй, което се надига,
опъваш ли се - ти ще си опасен и окован с верига."
Емили Дикинсън -
Благодаря, Надя!
Бил съм, значи, и вдъхновител. За което Историята съди... -
Вдъхнови ме творбата ти, сенсей.
-
Благодаря, Стойчо!
Препоръчвам ти "Желязната пета" и "Алената чума" на Джек Лондон.
А Оруел дълго време ни лъжеха, че рисувал комунизма, обаче никъде, ама никъде в "1984" няма и намек. Показва просто възможен свят - тоталитаризъм, потисничество, унификация, конформизъм. Днес е началото на тре... -
Замислих се... Значи съм различен (пази Боже от такива!?). Има един филм на Чарли Чаплин-"Модерни времена"...Работеше на един конвейер ,сещате ли се? Както и Джордж Оруел има книги за подобно общество на бъдещето, където всеки и всичко се контролира с камери-"1984","Фермата"и прочие.Колко гениален е Чаплин, както и прозорлив е Оруел, не е тема за обсъждане.
Поздравления, Георги!За съжаление нататък върви човечеството-тотален контрол, микрочипове в тялото и пълна летаргия и амнезия! Бройлери;скотобойни за озаптяване на инакомислещите! -
Благодаря, Росе, Влу!
Пробвам да видя бъдещето, пък то все настоящето излиза... -
Натам отиват нещата.
-
Все по-реално става описаното от теб, Георги... Сатирична проза, бих казала. Поздравявам те както за идеята, така и за изпълнението!
-
Именно... Реалист съм, скептичен реалист... Пък какво ще е евентуалното бъдеще - вие ще ми разправяте после...
-
Реалистична фантастика или фантастична реалност, и в двата случая няма нищо нормално, макар че кой би могъл да каже кое е нормално?!
-
Благодаря, СМут, Силвия, Мариана!
Ама аз писах фантастика - за измислен свят, с измислени хора, много измислен герой. Няма н новото хирлядолетие - на пазарния глобализъм и либерастията, на свободата да следваш правилата и да служиш безсъвестно, няма подобни хора. Ние сме с евроатлантически ценности и конформизмът е връх на духовността... -
Толкова много истини има в този текст, Георги. Масовката живее така, за съжаление. Понякога и ненормалните попадат в този знаменател, за да оцелеят. Добре, че все още ги срещам тук-таме. Роботизирането е част от трагедията на века.
Силен текст! -
Поздравления! За съжаление, мнозина са тези, "нормалните" от общността, за които спокойствието е най-важно. Важно е да си част от общото, но то дали е точно твоето общо, няма никакво значение. Изключително се радвам обаче, че ги има и тези различните, които се борят, питат и хващат неправилния път, за да има живот! Малко се замисляме, за това което сте написал Георги, може би защото е по-лесно или защото сме увлечени от ежедневието... Жалко е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
