00, 00 – 00,30 часа.
Мълчим и двамата. Засега въпроси нямам. А той е достатъчно умен и хитър, та да поставя задачи. Важното е, че постави жалони по пътя...
И най-важното – табелка. „Търси сред тоя елит!”...
Ще проверя и тук...
В този момент пристигат Здравчев, Каменов, а почти веднага – след учтиво чукане, Динков довежда млада жена...
Не трепвам дори с мигли, гледам я спокойно и индеферентно. Вътрешно обаче... меко е да кажа, че съм смаян...
Виждам я всяка сутрин... Почти... Към седем аз пресичам големия площад на път за управлението. А тя идва насреща ми. Доскоро смятах, че отива към общината или някоя от многобройните служби, чиито офиси се разполагаха във Високото тяло...
Пък то...
А момичето е красиво... Много красиво... Черна коса, зелени очи, тяло... Разбирам как тренирано... При това умело носи кротката и смирена маска, която е отличителна черта на свободомислещите дами...
Даааа...
И защо трябваше илюзията да рухне? По-добре да си я бях срещал, да се любувам, да се лъжа...
А то ...