Нощна интерлюдия
(из фентъзи-романа „Повелителят на Гардероба”*)
В пет сутринта изглеждаше, че градът спи. Разбира се, Сашо отлично съзнаваше, че това е само привидност. Както и всичко останало. Беше му го обяснил Трикстерът Пешо още първата вечер. Но онова, което бе чул тогава, кой знае защо не се превърна в истинска изненада, а по някакъв начин съвпадаше със собствената му интуиция – онази, която бе носил винаги. Усещането, че най-сетне знае всичко със сигурност – тъй опияняващо тогава - сега, след два месеца на неспиращи битки, бе започнало да придобива някакъв блудкаво-горчив вкус също като бирата, останала на дъното на халбата в ръката му. Сашо отпи една последна глътка и я остави до краката си върху покрива на Двореца, досами чийто ръб стоеше.
Обърна се назад, за да погледне мястото, превърнало се в нещо като негов щаб след последната му победа. В средата на покрива сред закривените тръби на отдушниците и капандурите стърчеше внушителният силует на Гардероба. Липсата на характерн ...