Нощна Варна… Толкова е хубава. Стоя сама на терасата и наблюдавам морето, моста, Галата, сякаш мога да продължавам вечно. Но най-красиви са звездите, толкова много и все пак толкова далечни. Дали и те са самотни, дали и те жадуват сега да са до някоя друга звезда?
Нощта е прекрасна и ми напомня за една друга отдавна отминала, когато звездите бяха също толкова красиви, а може би и повече, защото не бях сама. Бях другаде, беше отдавна, но не мога да забравя този миг, когато гледах небето и ми се искаше времето да спре, за да продължавам да усещам ръката ти до моята, да продължавам да усещам дъха ти до своя… Най-грешната нощ, но и най-прекрасната… Не трябваше да съм там, но никога не бих си тръгнала ако можех. Да продължавам да се взирам в очите, по-тъмни от нощта, изгарящи ме като най-силния огън, бушуващи от невъзможното желание, не бих отказала и да можех… А не можех. Тези очи така силно ме привличаха, че дори сега продължавам да ги виждам в нощта, във звездите, в морето, навсякъде…
Стоя сама и се взирам, толкова е хубаво сякаш отново си до мен. Но не си. Ти премина през мен за секунда може би, за един прекрасен миг, но остави следа по-трайна от всеки друг. И дори онази нощ повече да не се повтори, всеки път когато гледам тъмното небе, осеяно с толкова много звезди ще виждам теб и отново ще усещам аромата ти, и ще чувам дъха ти и как ми повтаряш,че ме желаеш… И всеки път ще продължавам да мечтая да си отново до мен и да гледаме небето заедно и да си реален, а някой ден може би наистина ще бъдеш и тогава ще е най-красивата нощ, защото ще е нашата!
© Деница Todos los derechos reservados