ПРИТЧА ЗА ШАПКАТА (импресия набързо)
малка символика
за свободата на духа и
ограниченията, които си поставяме сами и които
ни пречат да видим какво има отвъд...
Един човек живял затворен сред правоъгълник от високи стени. Всеки ден виждал единствено онова, което стените му позволявали да надникне. Имало стълба, но той не смеел да се качи по нея. Казвал си, че стъпалата едва ли водят към нещо по-различно.
Ден след ден слънцето изгрявало по един и същи начин. Стените изглеждали еднакво сиви, часовете - близнаци...
Веднъж вятърът подхванал шапката му и я запратил нагоре по стълбата. Запремятала се тя по каменните стъпала. Всеки път, щом човекът успеел да я настигне, шапката весело отлитвала нагоре и нагоре по стъпалата, докато стигнала до самия връх на стената.
Човекът погледнал отгоре и онемял: вълшебни градини и приказни цветове се преплитали в разноцветен килим, а глъчката от хората, работещи в долината, омагьосала всичките му сетива.
Шапката хвръкнала надолу от стената, но човекът не ...