Нагъл слънчев лъч танцува по притворените ми клепачи. Извръщам леко глава, опитвайки да се отърва от него, но той продължава да ме дразни, усетил явно, че съм лесна плячка. Отварям неохотно очи. Всичко си е както преди – все така съм прикована към леглото, лявото ми стъпало е все така клюмнало като главата на сънен пияница, обстановката е все така потресаващо скучна. Събирам психически сили и се замислям за случилото се през нощта, което сега ми се вижда по-скоро странно, отколкото ужасяващо. Истинско чудо е как денят съумява да лекува нощните страхове и терзания.
Но аз няма да оставя нещата така. Никой няма право да ме плаши, особено пък когато съм най-уязвима и на място, където се предполага, че хуманното отношение е на почит. И каква подлост само – да използва мрака за прикритие и да ме държи в неведение за намеренията си, мълчейки като риба през цялото време. Никой няма право да ме докосва, та дори и нежно, без мое съгласие. Освен това сумата, която плащам, съвсем не е малка. Заслу ...