21.
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао...
- Така е... Тия дни пак се заприбирах с такси. Студено. И моторчето направо замръзва. Стяга се. Затруднява не само движението, ами и дишането. Та се налага...Два-три лева давам... По-малко е от 300 наведнъж за ритуала... Ама пък натрупването на дребните суми за такси са май повече от едно погребение. Което хем ще реши проблема наведнъж, а не всяка година да плащам...Добре, че жената не се е усетила – иначе кой знае кое от двете ще ми предложи... А може и да наложи...Та плащам аз, но винаги добавям малко отгоре. Ноблес облидж. Пък и ми осигуряват известно предимство – таксиджиите като чуят къде е адреса, литват, защото знаят.
- Така е, помним постоянните клиенти... Особено, когато не са пияниците... И вас ви зная... А бак ...