НОВА ГОДИНА
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова година. Старото си е старо - къде скърца, къде охка като мен - рече си той и приседна на стола до масата.Бръкна в джоба си и извади един плик, писмото от внука му. Мина вече седмица откакто го получи, но го носеше със себе си и от време на време го изваждаше и препрочиташе отново. И сега го отвори, но още с първите редове очите му отново се напълниха със сълзи и не можа нищо да прочете. Затова го остави на масата пред себе си и пребърса очи. Орисия, човешка орисия. Да му се роди внук, който да носи неговото име и да го вижда само на снимка. Ех, вярно, че името му е малко изкилифинчено, но кръвчица. Джон! Джон, Джон, ама не е баш като Иван. Три години откакто това Джонче се роди, там - в Америк ...