Минава 1 май.
Нормален ден. Неделя. Почивка. Типичен уикенд.
Няма да се връщам назад. Но в спомените ми са останали маса първомайски празници. Отначало – сиви задължения. Събиране на определено място, раздаване на плакати и знаменца, с които да изразим симулацията на кипящата радост от трудовия празник.
После самата манифестация. Блок след блок, кипящи и пускащи пара профорганизатори, подтичващи в, зад, покрай колоната, опити за скандирания и…
Минахме! На трибуната има някакви, знаем ги, ама не ни се гледат дори. Освен като знак – останаха ли назад, празникът започва.
Разотиваме се. Е, не баш веднага. В някои предприятия дирекцията е отпуснала малко пари и хората са почерпени с глътка бира или вино. Глътка! Повече е вече разгул, пиянска оргия, при това с покровителството на шефа…
Което веднага някой ще съобщи, където трябва…
Затова – глът! И – по домовете. Женените само, ергените тръгват по заведенията. Където трябва предварително да си се договорил, защото иначе ще висиш като цигански ...