Новият дом
Продължителният и монотонен звън прекъсна тракането на чиниите в кухнята на Каралайн Бишъп. Младата жена спря чешмата, избърса ръцете си в снежнобялата кърпа и с бързи крачки се отправи към масата. Взе телефона и без да се замисля натисна зелената слушалка. Беше брокерката Хелън.
- Здравейте, Каралайн! Удобно ли е?
- Разбира се, Хелън. Слушам ви.
- Извинявам се, че ви безпокоя, но исках да ви уведомя, че къщата в щата Вирджиния, от която се интересувахте е свободна и е готова за оглед. Утре сутринта само ми звъннете за потвърждение и да се уточним за срещата.
- Това е много хубава новина, Хелън. Много ви благодаря. – радостният глас на Каралайн на пресекулки се шмугна през високоговорителя. – Довечера ще кажа на Антъни, понеже в момента не е удобно да го безпокоя. Той даже повече от мен желаеше тази къща. До скоро, Хелън. Утре ще се чуем.
- Хубав ден и до утре, г-жо Бишъп.
Чу се припукване в слушалката и разговорът прекъсна. Каралайн остави телефона на масата и се загледа пр ...