1.
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки някой звук, за който да се улови съзнанието му и да по него да определя часовете.
Не очакваше тишината да тежи толкова. Липсата на каквото и да е нарушаване, освен звуците, издавани от самия него, го подлудяваше в началото и той започна с нетърпение да чака тъмнината, която му помагаше да заспива. Иначе трябваше да се взира в стената насреща и да слуша канонадата на туптящото си сърце.
Започна да спи непрекъснато, за да не мисли за нищо. Отпускаше се, изпразваше главата си от всички мисли и се оставяше на усещането, че потъва в нещо безкрайно.
Така сякаш и времето започна да минава.
2.
В ъгъла на клетката, до вратата беше хранителният автомат. В другия - санитарната ниша. Храната беше еднообраз ...