Вярвал ли си някога във Бог?
Когато всичко е пресъхнало от безнадеждност,
когато и децата дяволи са в твоите очи,
когато сам не знаеш съществуваш ли, или те няма.
От една във друга форма се променям... безцветна...
черно-бяла, може би прозрачна.
И някъде зад щорите изпратих залеза... Без сълзи...
С усмивка, че отива си и този ден. Облачен, безметежен сякаш ми се стори, безкопнежен, нежелан, некаканен като първи сняг, тревожен на моменти.
Тревожен от неслучващото се нищо, което ме плаши до безкрая и обратно!
Стените пропити са с тютюнев аромат... заличава миризмата на тъжното.
Точно в този момент съм спокойна... чувствам се лека и можеща...
Може би Бог ме прегръща... ...