Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, куп красиви спомени, куп добри и мили на външен вид хора. По-късно видях как се разбива. Милиони парченца се разпръснаха като прашинки. Видях го веднъж. После случаят се повтори, а сега го почувствах за трети път. И плаках. Унищожиха сърцето ми. Това ли заслужавах? Защо винаги на мен? Колко много въпроси още ме дерзаят, а всичко мълчи. Няма отговори, не виждам път, предадох се. Аз - тази, дето се бореше винаги. Тази, дето беше падала безброй много пъти на земята и винаги се изправяше. Тази, дето беше силна и упорита.
И вижте ме сега. Не смея да мечтая дори. Вижте ме сега. Нямам желание да живея. Търся една-едничка причина да се усмихна, а и нея не мога да намеря. Вижте ме сега. Аз съм едно гол ...