Ела, когато сладките неща започнат да горчат и може би в ръждивия час пак ще ти разказвам аз. Късна доба нахлува през прозорци и врати, тежи, както и преди. Има ли място есента за още спомени и слова? Намирам в нея колебание, блуждаещи мисли и желание; но тя не иска да даде отговор и яснота за моето място в света. Тъжно е да имаш крила, търсещи различни правила; други дела, други дни, други цветя дори! Все още не знам дали да чакам отклик тук или да попитам някой друг?
© Боряна Todos los derechos reservados