Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне до правилните отговори. Но от опит знам, че това рядко се случва - обикновено се влияем от куп странични фактори, измежду които общественото мнение е решаващият. Правим това или онова, понеже това се очаква от нас, понеже така правят всички. В същото време е възможно някъде дълбоко в нас нещо да се съпротивлява и да крещи безгласно, но това обикновено е възможно да се укроти, минава за едно твърде незряло отношение, което отминава с времето, като грип. Понеже си като всички, а при тях не е по-различно. „Всички” звучи успокояващо и уютно като топла майчина прегръдка, нали? На моменти е възможно и да ти се прииска да бъдеш друг, да регистрираш самоличността си в този живот не само по документи, ...