Това беше градче от тия, в които котките по улиците гледаха тъжно, птичките падаха безпричинно от жиците пред гумите на колите, а продавачките в магазина никога не се смееха. Нормален град.
Студено, тука му викаха зима, февруари е все пак, ама зима без сняг каква зима е тя?
Дървото на главната улица беше цъфнало, бяла пелена покриваше спирката, но никой не вдигаше глава.
Тримата обсъждаха нещо, и си чакаха микробуса, сгушени в якетата. Сутрин все още беше студено.
По обяд се стопляше, а после вечерта въздухът пак изстиваше. Не беше като у тях си. У тях си беше студено цяла зима. А и да не беше винаги си духаше. Говореха. Мелеха всичко за да минава времето:
‐ Казвам ти, нищо нямаше на масата.
- Аз пък ти казвам, че там я оставих – отговори другият и целия се изчерви. Няма да те лъжа, я.
Един кос наруши тишината и изчезна.
- Аз пък ти казвам, че бутилката я нямаше. Лъжеш!
- Не ми викай лъжец, щот и за по-малко човек съм убивал. Вторият се беше наежил и ставаше страшен - като бях в Коми.
...