Зелено. Мирис на бор. Тишина, разрушена от пропукващи се клонки под краката ми.
Вървя по безкрайна пътека. Виждам голям ключ, облечен в черно кадифе.
Какво правя тук? Това сън ли е? Щом ключът е пред краката ми, би трябвало да го взема. Прибирам ключа и продължавам. Тишината ме кара да се отпусна, да се чувствам безтегловна... Унесът ми е разрушен от рева на мечка, която стои точно пред мен.
След няколкоминутно вцепенение решавам да продължа! Нали това си е моята фантазия и ще правя каквото си поискам! Минах покрай голямото чудовище, а то сякаш ме докосна с поглед, казващ: ”Вече съм стара да се правя на страшна!” Аз ù се усмихнах равнодушно и продължих. Вървях известно време и пред мен се разстла поточе. Водите му бяха спокойни и кристално чисти. Реших да вкуся от тези води. Потопих шепите си и пийнах вода, тогава почувствах вълшебство! Нещо стана с мен, опитах се да разбера какво и като се поогледах, си бях същата, казах си, че ми се е сторило и реших да продължа пътешествието си. Не ...