линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
15 oct 2018, 0:01  

 Някъде там 

  Prosa » Otros
748 4 6
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.

В стъпките ти има място и за моите стъпки,

затова... Води ме.

 

В тъмното следвам другаря си. Черно е моето наметало. Нося торба на гърба си и с колан е пристегнато в кръста ми тялото. Под торбата, в колана затъкнати, в каниите, дълбоко заспали са кръстосани дългите остри мечове… Омотана в мастилена кърпа, главата ми слива се с нощните сенки. Стъпки попиват в паважа. Нишката по която се движим набъбва. Възелът е площад със сергия, а на нея старица е подредила няколко остриета, от онези с които бих могла да се бия. Спирам. Навеждам се. Моят другар, смаян, ме гледа как ги докосвам и… внезапно превръща се в змийска твар, острието, което за мен е избрал моят…

…

В къща съм. Светло е. И е дом. На трапезата седнали мъж и жена, с две деца – момче и момиче, а пред тях струпана е храна, но да станат – не могат, а и сякаш… Не искат. Няма врата. Няма прозорци. Нямат дори и комин. Мисля как да изляза от тук. Всички стени са твърде дебели. Сядам. Мълча. И оглеждам дома. На стената провесено огледало. Да, и е просто врата, а навън е ослепително бяло.

…

Стискам в ръката си ножът-змия. Знам, иска кръв острието, но е ценна кръвта тук в съня, а до мен бие на спътника ми сърцето…

…

Кей, плиска се в кораб вълна и е ярко лицето на богинята-птица. Сол при солта, корабът плъзга се, скърца и хлипа. Дълг е да вози духа, докато той се наскита. Аз и Той. В името на какво, все по нощите като рицари бродим? И защо събираме светлина, за която не ни се говори?

…

Зрее в очите съня и е плод, сам способен раните да лекува. Затова… все е нежна нощта, а звездите… Будуват.

» следваща част...

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

* Подарено на  written-springs – Аделина Дойчева 

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??