Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футболната среща. Затова я огледа хубаво и се усмихна. Ставаше. Беше точно по вкуса му. Ръцете му нежно я докоснаха. После леко прокара пръстите си по нея. Тя се изпъна, надигна се и се отпусна. Тогава той я намаза от всички страни с маслото и го разнесе внимателно навсякъде. Тя се извъртя, изплъзна се от него и легна по корем. Мъжът беше доволен. Наблюдаваше я. Дори не сваляше погледа си от нея, защото го съблазняваше. Преглътна и облиза пресъхналите си устни. Желанието му да я захапе някъде, нарастваше с всеки изминат миг. Възбудата му беше огромна. Идеше му да завие като вълк, но точно в този момент нямаше нужда да го чуе някой. Нейната компания му беше достатъчна. Наслаждаваше ù се дълго така, но се опасяваше, че може да изгори и затова много бавно я обърна по гръб. На нея ù беше все едно и безразлична се остави в ръцете му. Миризмата ù го побъркваше. Уханието й беше невероятно. Искаше още сега и тук да ù налети, но…
Погледна часовника си и се усмихна. До началото на мача имаше още време. Щеше да успее с плана и намеренията си. Огледа се. Наоколо нямаше жива душа… Отиде до къщата и извади бутилката от хладилника. Отвори я сръчно и наля. Пяната се повдигна грациозно от чашата и после застина на ръба й като по заповед. Той отпи глътка и остави бирата на масата. Бързо изтича навън. Не искаше да я оставя сама в тая жега. Отдъхна си, като видя, че изглежда добре. Явно маслото я пазеше от изгаряне. Тя го подканяше настойчиво и мъжът в него вече не можеше да й устои. Знаеше, че е негова, само негова и въпреки това нямаше търпение да я вземе цялата и да я изконсумира наведнъж. Не издържаше вече. Тя също. Крайно време беше! Затова леко и бавно я повдигна и я понесе внимателно, нищо че го изгаряше отвсякъде…
Когато влезе в стаята, бутна небрежно вратата с крак, седна на стола и я сложи пред себе си. Пусна телевизора и усили звука. После посегна към ножа, но се сети нещо и погледна дали е заключил. Всичко беше наред. Нямаше нужда от свидетели, нито от любопитни очи...
Тя го очакваше. Седна отново и насочи острието. То се впи в нея лесно. Тя не разбра нищо и се предаде в ръцете му. Тогава той натисна малко по-силно и… отряза парченце от сочната пържола, изпечена на скарата в двора. Задържа го в устата си, за да усети вкуса ù, а после го задъвка бавно, бавно, като се наслаждаваше дълго на удоволствието си. След това отпи отново от бирата и впери поглед в телевизора. Мачът беше започнал…
Рая Вид
© Радка Видьова Todos los derechos reservados
Ох, от смях забравих и да ти благодаря за тоя готин коментар!