Няма да те мразя!

Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех?

Защо виниш ме, че съм на легло?
Защо виниш ме, че се боря като за двама?
Защо виниш ме, че обичам те безкрайно?
Защо виниш ме, че уважавам всички?

Не знаеш ли, боли ме, че съм наполовина?
Не знаеш ли, трудно е да показвам тази сила?
Не знаеш ли, от тебе исках само обич съща?
Не знаеш ли, отровата им ми дава сила?

Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че имах воля да се боря?
Нима виновен съм, че те обичах силно?
Нима виновен съм, че те не разбират?

Може би, това е краят!
Може би, изгубих вяра!
може би, обичта ти утихна!
Може би, но аз няма да те мразя!