Тя излезе от къщи сама. Беше тъмно. Почти не усети приближаващия се камион. И той не я видя. При сблъсъка видя само фаровете му... като нечии очи.
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от далечно минало. Чуваше откъслечни думи:
- Може би няма да се събуди - каза непознат мъжки глас.
"Да се събудя?" - помисли ужасено тя. "Но аз съм будна!"
Чуваха се хлипанията на майка й. Безпомощни и безнадеждни.
Минаха няколко безкрайни часа. Тя започна да чува ясно. Мъжкият глас, който явно принадлежеше на лекар, каза:
- Състоянието й е извънредно тежко. Ако до 24 часа не се събуди шансовете й падат до нула. След това ще поискаме да вземете решение за животоподдържащата система.
- Какво за системата? - като в унес попита майката.
- Имаме много пациенти, госпожо. Не можем да си позволим да поддържаме дъщеря ви вечно. А и не мисля, че тя заслужава да съществува по този начин.
- Аз... разбирам ви. ...