Това е една история...
Моята история... Моя живот така суров към мен...
Но такъв съм си го напарвила май аз!
Търсеща всеки ден компанията на някой и накрая нищо не намираща,
аз се отказах от мисълта, че мога да бъда щастлива...
Чакаща щастието да дойде, пропилях шасновете да го намеря.
Слушам всяка заповед на всеки и стоя сама като куче, плача и се обвинявам,
докато всички други също ме упрекват.
Това е той безпощаден към мен и затворил ме в златна клетка, ме измъчва.
Всеки ден си мисля, че не трябва да се отчайвам толкова, защото съм една на 13.
... Но как звучи на всеки това:
Здрасти! Как си... Без отговор... ...