Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш
Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш
Миналото лято отидохме с приятелката ми на море. И двете извадихме късмет - станахме реститутки и го ударихме на живот. През деня се печем на плажа, морето се плиска в краката ни. Вечер сядаме в ресторанта - музика, танци, а бе - бели хора!
Една вечер се запознахме с млад, очарователен мъж. Навсякъде беше заето и се наложи да седнем на неговата маса. Разбрахме, че току-що е пристигнал, искал да хапне и бърза да си търси квартира. Пийнахме по чашка за запознанството и момчето се отпусна. Сподели, че не е дошъл на почивка, а на лечение. „Какво лечение?" - попитах съчувствено. „Не е за разправяне, момичета, страшна работа!" „Да не е СПИН?" - ококори очи приятелката ми Весето.
„Пази, Боже! На никого досега не съм го казвал, но вие сте непознати и я се видим втори път, я не. А така ми е натежало, все с някого трябва да споделя, за да ми олекне - въздъхна новият ни познат и гаврътна още една чашка за кураж. - Момичета, хич ме няма по мъжката част... Не мога, не става, как ли не съм опитвал! Разбрах, че тук имало някакъв екстрасенс, който само с 5-6 сеанса оправял работата. Бая скъпо взимал, но нали разбирате, всичко бих дал, за да съм пълноценен мъж."
Спогледахме се с Весето и тя каза: „Кофти работа, дано ти помогнат! Стига бе, ти ни уплаши - млад си, хубав, помислихме, че си отиваш! Я горе главата, чудо голямо!" „Е, да де, горе главата... Хайде, стана късно, аз трябва да тръгвам да си търся квартира, че какъвто съм Марко Тотев, може цяла нощ да кръстосвам улиците." Без много да му мисля, казах: „Слушай, я ела тази нощ да преспиш в нашата квартира, пък утре ще се оправяш. Ние сме тук почти цяла седмица, а и хазяите са много готини. Нали сме софиянци, трябва да си помагаме." Весето ме изгледа изумено и ми зашепна: „Ти да не си луда, та ние не го познаваме!" „Стига пък ти бе, все ужасии ти се привиждат. Момчето е в беда, объркано е, пък нали е и безопасна игла, няма страшно." - отговорих й аз шепнешком.
Приятелката ми остана да играе карти с хазяите на двора, а аз поведох госта към стаята. Влязохме, нашето момче врътна ключа и... цяла нощ... Сутринта си пих кафето права, че да виждам по-добре морето от терасата. Така ми се пада, щом съм толкова лекомислена! Та кой ли мъж, дето не може, ще си го признае? Добре поне, че гледката беше хубава!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Даниела, обърка ме. Да ги уча или не?
-
Ей това си е! Да научиш картите, момиче!
/а може би - не!/
Поздрави за забавния разказ
-
Благодаря, Ванина!!! Отиде ми ночаквания край на кино...Благодаря ти, Георги!!!
-
Не знам, но предчувствах, че така ще стане накрая.
-
Усмивка и от мен за сладкото Буболече!!!
-
Нина и ти имаш дарба! Ще ти я кажа на уше и ще отвориш кабинет до моя. Мери, пиша, заради такива готини хора като теб! Деси, усмивките си си ги заслужила!!! Елена и ти също! В къщи и на село ми викат доктор Куин лечителката, така че сме колежки. Златце, човек никога не знае, докато не му се случи!
-
Нели, всяка жена си има някаква магия, а тука сме се събрали все феи и магьосници!!! Вили, със сигурност са повторили, та и потретили, такова изживяване не е за изпускане! Моряче, провеждам срещи на живо. Лекувам дори с поглед, да не говорим за повече. Шегувам се, разбира се. Ангар, ако това го направиш ще ме съсипеш! Нел, всички дето сме тук, сме страхотни!!!
-
Светле, помислих си как бих реагирала на мястото на лирическата.
Сигурно бих го потупала по рамото и пожелала успех.
Будала! -
Давай,все така миличка, да ни радваш!
Чета те с голямо удоволствие! -
Светле, поздравления за двата ти последни разказа! Ненадмината си, ей!
-
Прекрасно лекомислие ...
Но с такава жена
е възможен само този
резултат ...
Ти си го излекувала ...
Истински екстрасенс ...
Народен лечител ...
Представям си кабинета на
Доктор Лажова ...
Безкрайни опашки от
млади мъже ... -
страхотна си!
-
Ти си Монблан,
а аз
под морското равнище се намирам -
от днес отказвам да те коментирам!
. -
Ти си била истински народен лечител! Майка Тереза за страдащите! Публикуваш ли някъде обяви да ги четат страдащите?
-
То затова на всички стари свадбени снимки - поне до последната третина на 20 век - се правели след свадбената нощ и булките са били все прави, а младоженците все седнали (защото последните вече краката не ги държали)! После мъжете изчезнали и останали само кавалерите! И започнали да се снимат все тя седнала, а той винаги прав! Но твоята героиня, за разлика от нейната приятелка е случила! Дано са и повторили!
-
А бе, Светле, ти си се справила по-добре и от екстрасенса - той за пет-шест сеанса, а ти само за един си го оправила момчето. Сега като баеш и на Христо,вече ще ти издадем диплом. Ха-ха!
-
Здравче, от разкази на очевидци!!!
-
Много смешно, а уж си ми приятелка! Не го очаквах от теб, Креми. Нека ти се случи същото и аз ще ти се смея, обещавам.
-
Хахахахахах*
Това беше супееер!
Ти ме изумяваш с всеки изминал ден!
Права я... като не можеш да седнеш...хех*
Прегръщам те, миличка! -
Добре, момиче, аз ще пера, но само този път, а ти ще си пиеш кафето права. Приятел в нужда се познава!!!
-
Ох, Светле, излях си кафето на финала, сега кой ще пере, а?
Как сладко е кафето,
пиейки го права ...
наблюдавайки морето
след спомен без забрава.
Поздрав и усмивка. -
Ласка, благодаря ти за усмивките! Романтиче, смей си се на воля! На срещата ще има самодиви, русалки, феи, магьосници... Ще има една да ти бае, друга да те масажира, трета...и ако оцелееш докато стигна до тебе ще ти пръсна вода студена. Вървят записвания коя в уста да те целуне бърже...Дарче, хитруша голяма си ми ти! От чисто женско любопитство ли питаш, или искаш адреса?!Слънчев ден ви желая!!!
-
Ей, образ такъв!!! Сигурно като те видя пак, ще се сетя за твоите разкази и ще почна да се смея. А хората ще ме помислят за луд. И тогава, ще трябва да ми баеш да ми мине.
Поздрави, Светле!!! -
за добро утро - голяма прция усмивки
-
Лека нощ, Стаменце!!!
-
Амаче безопасна игла е било...е тази Светланка ...хехе ама то кой каквото търси си намира
Спокойна нощ !!! -
Май е по-добре на такива игли, отколкото да ни разказват колко са велики и после "цък, цък и язък". Късметлийки сме си бе, Петинка, чувала съм, че има по-зле и от нас, но не съм виждала де. Галка, животът е пред тебе!
-
Много поучителен разказ,мила
То и аз нямам къдмет,но все още на такива игли не съм се бола
Прекрасен разказваш си-няма спор!!! -
То, тези наши пусти късметиииииии... направо сме за ожалване!
-
Такава съм си, Инче! Какво да се прави, съдба?
-
Лека нощ, Танче!!! И красиви сънища, цветни и широкоекранни!!!
-
Светле,наивността ни е прекрасно чувство,до момента на прецакването....
И аз не обичам да играя карти,ама чак пък толкова...
Взех си хапчето смях потив безсъние и си лягям!Чудесна си! -
Абе и аз се усъмних в Стаматченцето, ама си викам щом Ели го търпи...Гледай само да не те удря по лицето. Ако майка ти е далечко идвай у нас, аз поне съм ячка и ще види той...
-
и трите може (третото е e-mail примерно ) ще ме умориш с твоите разкази с неочакван край
-
От тея карти си остана стара мома, аз като не им разбирам...
-
Адрес или само телефона му да ти дам, хитрушо такава?!
-
Браво бе, царско е! Извинявай, а с картите що стана?
-
права, казваш, а? та къде бил тоз момък?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
