2 мин за четене
Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш
Миналото лято отидохме с приятелката ми на море. И двете извадихме късмет - станахме реститутки и го ударихме на живот. През деня се печем на плажа, морето се плиска в краката ни. Вечер сядаме в ресторанта - музика, танци, а бе - бели хора!
Една вечер се запознахме с млад, очарователен мъж. Навсякъде беше заето и се наложи да седнем на неговата маса. Разбрахме, че току-що е пристигнал, искал да хапне и бърза да си търси квартира. Пийнахме по чашка за запознанството и момчето се отпусна. Сподели, че не е дошъл на почивка, а на лечение. „Какво лечение?" - попитах съчувствено. „Не е за разправяне, момичета, страшна работа!" „Да не е СПИН?" - ококори очи приятелката ми Весето.
„Пази, Боже! На никого досега не съм го казвал, но вие сте непознати и я се видим втори път, я не. А така ми е натежало, все с някого трябва да споделя, за да ми олекне - въздъхна новият ни познат и гаврътна още една чашка за кураж. - Момичета, хич ме няма по мъжкат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse