Живял някога един цар със своята царица и единствената си дъщеря. Принцесата била от хубава по-хубава, но имала един недостатък - била няма. Колкото и лечители да призовавал царят от различни краища на света - никой не можал да й помогне. Казвали, че над царството тегнело проклятие и докато не се развали то - принцесата нямала да проговори. Идвали и знахари и магьосници, но и те не могли да развалят проклятието. И така принцесата растяла без да може да каже и дума. Когато станала на възраст за женене - дошли много кандидати да искат ръката й, но щом чуели, че тя не може да говори се отказвали.
Веднъж царят решил да отиде на лов.
Наблизо се простирала голяма гора, в която никой не се решавал да влезе, защото за нея се разказвали страшни неща.
Но царят не се страхувал и влязъл в гората. Около него се извисявали огромни дървета, между, които дори не можел да проникне слънчев лъч. Било тъмно, мрачно и навред имало висока трева. Царят вървял дълго и накрая се уморил, затова седнал на земята ...