Нямо кино
Слънцето се издига над главите им и ги заслепява. Те примижват с очи, почти ги притварят, но не спират да го гледат. В този момент, на тях им прилича на жълта пчела, чиито прозрачни крилца браздят из въздуха, бавно и протяжно, докато вятърът разнася жуженето по фоликулите на косъмчетата им. Близва ги няколко пъти по голите тела и наблюдава как кожата им се зачервява. Телата им се отпускат , а те двамата са доброволни пленници на слънчевите жила. Като две диви цветчета се извиват едно към друго, превръщайки телата си в убежища на светлина. Венчелистчетата се разтварят любопитни за допир и докато се опознават, чрез въздуха - слънцето ги опрашва. Пръски роса се търкулват към нейните слепоочия. Тя разтърква очи. Розовите му устни ѝ казват нещо. Намира в дълбочината на трапчинките му светлосенки и сънува как красивото му лице, бавно се надвесва над нея. Вятърът го извива към полуотворените ѝ устни. Той ги докосва с пръсти и обхожда формата им, плъзга се по очертанията на сърце, после опипва мекотата им. Тя изглежда е полу-заспала. Спи в миналото и се буди от мъхчетата на ръката, които сега полазват нейното голо рамо. Сянката му закрива слънцето над нея. Той се навежда, за да я вкуси. Целувката замъглява мислите им. Тя потича в нея, после в него. Отдават ѝ се. Влива се в тях като хемоглобин в анемично тяло. Не се опиват от сладостта си, само се вкусват с любопитство, за да разберат дали не са попаднали в сън от друг, по-хубав живот. Стеблата им се люлеят бавно под небето. Тя съзира в зелените му очи тъмни нишки. Оказват се две птичета, които носят клечки в крачетата си и свиват гнездо в зеленото. Той казва нещо мило. Тя си мисли, че идва от въображението ѝ, освен това предполага, че е съкровено, но не го чува. Трябва да е хубаво, сигурно е хубаво. Чете всяка негова дума по затаения дъх, различава ги по неговите вдишвания и издишвания, по израза на устните и веждите. Знае, че е под хипноза. През завесата на горещината мержелее неговата ръка. Държи нещо лъскаво. Сега вижда, че е нож. Тя не помръдва. Вярва му повече, отколкото вярва на себе си. Струва ѝ се, че се протяга, за да отреже диня. Тя следи движенията му , докато той чисти с върха на ножчето семките, после бодва парченце на ножа и го подава към нейните устни. Тя го отхапва. Диня е, сочна, хрупкава, много по-вкусна, отколкото е била в представите ѝ, преди да я вкуси. Той наблюдава как удоволствието блудства с цвета на очите ѝ, кара ги да стават по-тъмни, а тъмнината се пропуква в тях и грейва неговото отражение. Усмихва му се. Обзема го спокойствие. Тишината свисти, като вятър през мокър чаршаф. Той се отпуска над нея и заравя пръсти в косите ѝ. Прави си фитилчета с кичурите, едно по едно ги усуква, те шумят до ушите, а тя си мисли, че той ей, сега ще замести и слънцето, и въздуха, и водата и ще се превърне в неин смисъл. Опитва се да се съпротивлява на тази мисъл, прави я уязвима, но целувката му е настойчива, дръзка, търпелива. Той я целува, целува, целува, толкова дълго, че опровергава липсата на дъжд, липсата на запалена камина, липсата на щастие. Вятърът ги подухва назад и те падат натежали от желание. През пролуките на клепачите им, небето се разкопчава като синя завеса в галерия. Разхождат се из лабиринтите. Облаците се поклащат над тях като окачени платна, рисувани от символист, заченал горе стихометрието в крайбрежията на съзерцанието. Едно сляпо момиче язди дракон, а по шията му се разлива розов дъх. Друго глухо момче долавя страха, туптящ в сърцето на самолета и го рисува с пръсти, по изпочупените клони на тополите. Картините се сменят в отражението на зениците, докато въздухът ги размества – драска белобради вълни по сбръчканата кожа на стар моряк, пали лулата му и къдри с четка самотата процеждаща се като дим.
По студените тръпки долавя, че той разлива нещо по кожата ѝ. После го пие. Чува го как преглъща. Има дъх на анасон, когато я целува отново. Чува отнякъде много далече, че пукат кубчета лед в стъкло, след тях се провлачва ретро плоча. Той се връща отново на една стичаща се капка, а тя се опитва да дочуе какво се пее в песента. Градската реч бръжди, думите кацат една по една по окончанията на сетивата ѝ, достигат едва, едва до крайпътен бар в бръчките на спомена и си тръгват, подгонени от хайка призраци, останали там да го пазят. Той си спомня, че анасонът има с мирис на селски бар, защото рие под небцето му, ту звуци, ту мисли, ту разкази. Тя ги преглъща, вместо него, докато в съзнанието ѝ се появяват няколко чифта стари обувки. Ще те пуснем отново – казват ѝ собствениците им и я предупреждават с белите си коси, че поне едно узо трябва да изпие, преди да я допуснат вътре – в техния космос, защото е отговорно да сменя така лековерно обувки. Отговорно е и болезнено, а пък без болка не може да се роди, щастие. Още преди да разбере какво означават думите им, усеща домогващата зависимост на топлината, разливаща се по кожата ѝ. Не е любов това – отговарят му очите ѝ, а той продължава да я пита – не е любов - повтаря вятъра, а те се съпротивляват с телата си, като ги вплитат едно в друго – ту ожесточено, ту бавно, ту се разбиват като кораби в бреговете на различията си. Косата ѝ е разпиляна на фитилчета. Тя се извива лениво назад, за да преодолее отново желанието си, като непрекъснато си напомня, че този път няма да му даде властта над тялото си. Че то принадлежи единствено и само на природата и го прави не от любов. Със следващия си тласък, тя натежава от властта му. И не е любов. Не е щастие – си повтаря тя, докато тръпки на блаженство излизат от гърлото ѝ. Просто инстинкт е. Просто опрашване, докато той, малко по -малко отнема власта от нея, превръщайки я в своя. А след това слънцето се сменя с луна. А луната със звезди и всеки път, когато се събуждат, той я пита все едно и също, дали е била щастлива, докато е сънувала същия този сън. И тя всеки път му запушва устата с целувка, за да не разбере той, че понякога любовта и щастието са едно и също и отлитат в мига, в който чуят, че някой споменава за тях.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво написани! Браво!
-
Кате, много ти благодаря 🌻! Знам ли... може и само така да му се е сторило.
Бени, удоволствието е мое. Благодаря.
Чакам продължението на повестта ти... -
Потопих се в това богатство от багри, оттенъци, усещания... Беше удоволствие, Силве!
-
Обичам да чета красиво написани неща и за красиви чувства. И на мен ми става едно хубаво и красиво... И си мисля, че човек да пише така трябва да го е преживял. Поздрави, Силве!
-
Пепи, благодаря от сърце!
-
Толкова красива еротика " И тя всеки път му запушва устата с целувки, за да не разбере той, че понякога любовта и щастието са едно и също..." Адмирации!
-
Дени, Ирина, много сте мили, голямо благодаря, за мен е чест.
-
Ако този разказ беше фотография, щеше да е в раздел макро. Много детайлен и проникновен рисунък на взаимността е 🌺
-
Силве, как ги пишеш тези неща!!!??
Ти си истинска вълшебница!
Пък финалът е толкова красив и истински и така.. възхищавам се и завиждам благородно !
-
Благодаря ти, Доче.
-
"През пролуките на клепачите им, гледат как небето се разкопчава като синя завеса в галерия...."
"... драска белобради вълни по сбръчканата кожа на стар моряк, пали лулата му и къдри с четка самотата процеждаща се като дим."
Толкова красота... Благодаря за удоволствието да прочета...
И странно... върнах се назад във времето когато търсехме Ирина
Още веднъж благодаря... -
Марианче, благодаря ти и ти ме разълнува🌺.
Георги, с една думичка можеш да въздействаш. Ям ти попарата сутрин 🤗.
Шо, много си мил, благодаря ти.
Блу, благодаря че си тук ❤.
Безжичен, забелязал си думичката, за която предположих, че я няма в речника, много си наблюдателен. Не се сетих за по-точна, възможно е да е "смущава", но смущава го свързвам повече с човек. Иначе и на мен ми е интересно да странствам.
Вярвам, че не е от куртоазия(май и тя ми бръжди), предпочитам голата истина, пред модната лъжа, но и да има несъвършенства, за мен беше удоволствие, докато пишех. Благодаря ти от сърце. Ценя мнението ти.
Стойчо, нежна душо, благодаря ти за хубавите думи! По-хубава от премълчаната радост май е споделената.
Благодаря Ви за любими, за отделеното време и споделените отзиви. Струва си, това усещане. И честит празник. Сещам се за един именик тук. Отивам да го поздравя. Бъдете здрави! ❤ -
О,колко поезия намирам тук!
От слънчева прегръдка...
Хубав любовен пейзаж!
Повече няма да словоблудствам, за да опазя магията!😉 -
Много ми беше интересно. Не знам дали на теб, или на други автори съм казвал, че по моята (очевидно любителска в литературата и не само) скала, да ми е интересно е най-високата възможна оценка (каква гадна дума "оценка"
, която мога да дам.
И още нещо - много интересната и тотално любителска скороизмътена, несъществуваща дума "бръжди", която вече дори специалисти в моя бранш взеха да ползват за разни видове изкривявания в електроакустиката и електронната музика - за тях не е оправдано, но за поети и писатели - напълно, щом чувстват някакъв смисъл в нея. Разбира се, знам значението на този псевдожаргон, но не ми харесва. Защото дори и най-известните строители на съвременния български език от началото на 20 век са претърпели фиаско. Иначе произведението наистина е интересно и не го казвам от куртоазия - няма го това в моето мислене. Ами забавлявах се с твоя текст в най-добрия смисъл. -
Четох, мислих какво да напиша. Чаро го е казал. От друго измерение е, Силве!
-
Силно, прочувствено, феерично...От кое измерение свали тези вълшебни слова?!? 🙏🏻
-
Разказ!
-
Благодаря ти, Светулче!
-
Красотата на младостта и влюбването с тяхната ефирност, поздравления!🌱
-
Мария, Краси, толкова хубави думи... чувствам се поласкана. Благодаря Ви от сърце.
-
"Едно сляпо момиче язди дракон, а по шията му се разлива розов дъх. Друго глухо момче долавя страха, туптящ в сърцето на самолета и го рисува с пръсти по изпочупените клони на тополите." Описание на силата на живота, което само ти можеш да изградиш по този чудноват и докосващ начин, Силве!
-
Разказ, наситено с толкова емоция на чувствата, запушили с ръката си устата на клюкарстващия ден и нарисували с цветното си осезание
раждането на влюбения миг!🌹🌹🌹
Затаявам дъх, когато попадна в магията на такъв въздействащ рисунък, Светле! Възхитена съм! ❤️
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
