3 мин за четене
Някой почука на вратата. Помня го, но се е променил. Очите... Тези зелени очи! Когато бяхме по-малки един поглед бе достатъчен за да разберем, че нещо не е наред.
- Влизай. - огледах се за някой, който случайно може да ни е видял. Чисто е. Затръшнах вратата, което сега не ми се струва толкова добра идея.
- Хей! Моето момиче! - той ме вдигна и зарови лице в дългата ми червеникава коса. Дълга е до кръста. Винаги е била страшно къдрава, но никога не съм я харесвала.
- Пусни ме! Знаеш, че не обичам така. - казах. Увих ръце около врата му и го прегърнах. Той ме пусна. - Ела. - подканих го. - Искам да те заведа на едно място.
- Ами, всъщност исках да си почина от...
- Хайде! - прекъснах го. - Път на дамите! - посочих му вратата. Той ме вдигна на ръце и ме изнесе навън. - Пусни ме, Коракс!
Вече бяхме на моравата, или на това, което бе останало от нея. Ударих го леко по рамото за да ме пусне. Спогледахме се безмълвни.
- До сега не бях забелязала колко зелени са очите ти. - прошепнах. Те не са ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse