Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези устни нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо характерно за човека, с когото общуваше-ръцете на водопроводчика, който поправи спуканата тръба в банята щеше да познае сред хиляди други. И все пак Антон (така се казваше мотористът) не беше случаен познат. Маринета беше в единадесети клас, когато неговите родители купиха апартамент в съседния блок. Бяха записали сина си в същата гимназия, в която тя учеше, така че бе неизбежно пътят им да се пресече. Отначало Маринета се ядоставаше, че постоянно след нея ходи един хлапак (че той бе цели две години по-малък от нея). Даже дочуваше някои клюки зад гърба си. Открито никой нищо не каза- Антон тренираше карате, имаше син пояс и всяваше респект . Минаваха дните, Маринета свикна да ходят заедно на учи ...