А дните следваха напред своя ритъм и неусетно лятото дойде. Как го усетихме ли, ами по горещината и разголената синоптичка, която показваше нещо по картата, но биваше засенчвано от съдържанието в тънките презрамки.
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне курортния сезон, и тогава цяла Атина се изнася по островите, а чужденците се наслаждаваме на тишина и спокойствие из града и по плажовете. А дали атиняни бяха на 100 % атиняни, или подгонени от липсата на работа по островите са превзели Атина.
Бай Дан само ми беше споменал, че голямата им дъщеря бе докарала Минка с колата, поседяла 3-4 дни и се върнала, имала защита.
- Абе ти, на кой плаж ходиш, и ходиш ли въобще на плаж неделен ден или подпираш ония парапети - ме запита бай Дан в края на работния ден
- Разбира се, на Агео Николау, близичко е и има винаги място за паркиране - му отговорих - А вие
- Е, ами и ние там ходим с Минка, хайде утре към 10 да се видим там, ние отиваме по-раничко.
Все ми ...