Обичай ме, любими, само това...(1 част)
-Не, не...не може това да е краят...! - повтаряше си Рейна и плачеше...гласно и неутешимо.
Валеше дъжд. Времето беше тъжно като нея. Гледката също, пейзажа и небето бяха тъмни и мрачни, потиснати и неприветливи, унили и най-вече безрадостни, безжизнени. Всичко беше клето и измъчено като нея. Въпреки обаче че сега седеше в ъгъла свита на кълбо, тя никога нямаше да се предаде...! Това че изведнъж се затича, минавайки покрай всичко и всички, които и пречеха да полети свободно и нависоко го доказва.
Това момиче приличаше на пропаднал ангел, но всъщност беше най-чистото, честно, искрено, достойно и красиво същество във този голям град на жестокост в който тя живееше. Хората по улиците и прозорците я гледаха осъдително и заклеймяващо. Някой бяха подочули какво се беше случило с нея, но никой не можеше да разбере болката и. Никой дори не се и опитваше...!
Спомените за неотдавна отминалите щастливи дни, изпълваха обхвата на очите и мислите и, и показваха ...