Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам ги. Пак потърсиха приятел-вятър, като тях изморен от безцелния си живот. Той ги пое и с цялата си събрана злоба ги понесе. Бързо ще се измори. Ще ги скара, ще се сбият и ще ги зареже. А където са били те, винаги излиза - изкуствена криза. Винаги. Жалко за природата, за хората, за...
Не искам да ставам такъв. Не искам.
Обичам градивното. Да. Градивното. Да съм там, където съм нужен, е важно. Радвам се, че има и други като мен, напоследък. Сигурен съм, че животът ще става по-добър с такива като нас.
Чакам вятъра-новатор. Леко ще ме понесе натам, където ме чакат. И не криза, а добро ще навлиза.
Вятърът дойде. Тук е вече. Тръгвам. Тръгвам... Обичам да летя. Обичам...
Нали съм облаче?
© Харита Колева Todos los derechos reservados