– Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.

– Обичам и двете – въздъхна момчето.

– Какво?

– Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.

– Излизаш с две момичета значи?

– Да, Мария и Вероника.

– Откога е така?

– От два месеца.

– Сядай и разказвай!

– Какво да разказвам? Трябва да направя избор, но проблемът е, че…

– Обичаш и двете – прекъсна го майка му. – Добре, случват се такива неща. Разкажи ми за тези момичета. Можеш всичко да споделиш. Аз съм ти като приятелка, знаеш.

– Мария е висока, руса и има големи гърди. Много е приказлива и забавна. Никога не ми е скучно в нейната компания. Баща й й дава доста пари, защото е бизнесмен, не че това е от особено значение за мен. Тя не се надува, държи се съвсем… земно.

– А другата? Вероника?

– Тя е дребничка, но много симпатична. С нея се общува по-трудно, защото е мълчалива и притеснителна. Умна е, приятно ми е да я слушам, когато се отпусне и разприказва. Родителите й са инженери.

– Виждат ти се свестни и двете, така ли?

– Да, иначе нямаше да ги обичам.

– Понякога човек си мисли, че обича, но всъщност…

– Казах ти, еднакво близки ги чувствам.

– Хубаво. А спал ли си с тях?

– С Мария съм спал. Два пъти.

– Нали си слагаш презерватив?

– Естествено.

– А Вероника?

– Няколко пъти сме се натискали, но тя се притеснява да ми пусне. Помоли ме да не прибързваме. Не й се сърдя, още повече че си личи, че й се иска.

– Слушай сърцето си, само това ще ти кажа. Но… днешният свят е материален. Щом чувствата ти са еднакви, логично е да избереш изгодата. Осъзнавам, че това звучи грозно…

Евгени се намуси. Каза:

– Не знам с коя бих бил по-щастлив. Ужасно се чувствам.

– Съветът ми е да изчакаш. Времето ще покаже.

– Добре, мамо. Само ме е страх да не разберат какъв двуличник съм.

***

– Защо си се отвеял така, младежо?

Евгени тръсна глава, защото въпросът бе прекъснал потока на мислите му.

– Случиха се разни неща… не е за разправяне.

– Хубави или лоши?

– И хубави и лоши.

– Ами разкажи на любимата си майка.

– Вероника пострада лошо. Някакви момчета си играели по стълбите в училище. Блъснали я, без да искат. Сега тя е в болница. Преди няколко часа й бях на свиждане.

– Горкичката! Какво й е?

– Счупила си е левия крак малко под коляното. Има и пукнат прешлен в кръста. Гипсирали са я.

– Ужас!

Евгени сведе глава и се замисли. Представи си гипсирания й до средата на бедрото крак и малките пръстчета, потрепващи нервно в гнездото си от памучна вата, и стегнатата й с ортопедичен колан талия, и натежалите й от болка очи, и измъчената й физиономия. Мъчно му беше за Вероника и му бе криво, че в момента не е до нея.

– Може ли да става? Какво казват лекарите?

– Казват, че ще се оправи. Но я боли много. С мъка се добира до тоалетната с патериците, защото пукнатият прешлен й създава сериозни проблеми. Налага се да лежи. Срещнах се с родителите й, много са притеснени.

– Че как няма да са притеснени. Чакай малко, Евгени, ти каза, че се е случило и нещо хубаво. Да не би с Мария да сте се сближили още повече?

Евгени я изгледа учудено.

– Напротив, ще скъсам с нея.

– Защо?

– Казах на Вероника, че искам да й помагам, да се грижа за нея. Тя ми отвърна, че не желае да я виждам такава, нервна и измъчена. Признах й, че я обичам и че съм готов да направя всичко за нея. Тогава лицето й грейна, тя явно също изпитва силни чувства към мен. Инцидентът ми помогна да реша. Още утре ще кажа на Мария, че отсега нататък ще сме само приятели. Няма да спя повече с нея.

– Странно ми изглежда това, моето момче. Съветвам те да премислиш. Ами ако Мария се бе потрошила. Тогава на нея ли щеше да се обясниш в любов?

– Мислих и за това. Ако нещастието бе сполетяло нея, щеше да е по-различно. Осъзнах, че за нея нямаше да ми е толкова мъчно. Щях да й помагам, разбира се, но нямаше да съм… напълно отдаден.

– Любов в мъка се познава, така ли?

– Добре го каза, мамо.

– Е, дано тя бързо се възстанови и дано да сте щастливи заедно.

Евгени се усмихна. Мислеше си как утре ще занесе шоколад и цветя на Вероника, и как ще я прегърне много, много внимателно, за да не й причини болка в кръста.