Образцов ДОМ
Колата спира пред портичката на която стои табелката „Образцов ДОМ”. Всъщност аз я карам сам тая кола и аз сам я спирам. В мен ми весело - най-после съм вън от лудницата в София. Ала има и друга причина на моята радост: табелката „Образцов ДОМ”. Много ми харесва тази табелка, а и подхожда на сивата леко ръждива желязна врата през която ще вкарам колата си след малко. В двора на къщичката, която баща ми накрая построи. А табелката „Образцов ДОМ” аз я поставих, ей така. По онова време нямаше начин да се сдобием с такава табелка. Но тогава я нямаше и къщичката на тате. А какъв „Образцов ДОМ” беше старата къща на дядо ми Милан. Само основата и е каменна стените и са плетен гредоред измазани с бяла кал. Технология 1925 г. Цяла кория върби покрай „Барата”(едно малко поточе) изсякохме за дъски, казваше, леля Аника, най-старата сестра на тате. За върбови, ръчно дялани дъски, допълва, тате. Другата ми леля, Иринка, мълчи и се занимава с цветята – цялата градина пред дядовата къща е само цветя - нейно дело. И всички пари, с мъка казва тя, ни глътна тая пуста върбова къща, но тогава тя беше една от най-хубавите на село. А пък тате се притесни, поболя се и си отиде, млада младиня, мълчи и другата ми леля – Дана. Все ми се иска до попитам, дали върбите са били плачещи, но не ми стига смелост. Западната стая на дядовата къща пропада. Татко я е подпрял с една греда да не падне съвсем, но тя си пропада. Всъщност са само две стаи – другата източната над мазето е по стабилна. На стълбите отпред братовчеда е поставил, перила от водопроводни тръби и ги е боядисал в мръсно зелено. Ток няма. Вятъра скъсал жиците и така дядовата къща пустее.
Но недалече от нея е тази, която татко и майка с лелите заедно дигнаха в недоимъка. Това е моята бащиния – т.е. бащината ми къща на село. Но никой няма тук. Ни татко ни майка, ни лелите, а и братовчедите Райчо и Гошко и тях ги няма.
Но на тази къщичка на тате сега стои моята табелка „Образцов ДОМ” и затова още повече ме тегли тук. Като я видях на Женския пазар, на една сергия за стари неща тая табелка „Образцов ДОМ” веднага, казвам на чичото:
-Я я дай тука тая табела, чиче.
- 5(пет) лева, казва, чичето.
- На колко си години, градски, питам го и му подавам 5-те лева.
Табелката вече е в джоба ми.
-Набори трябва да сме – помниш ли какви лета бяха едно време, завързвам разговор – горещи лета и студени зими, и сняг, сняг…
Но чичото-набора се оказа 10 години по-млад от мен, и не помни ни студените зими, ни топлите лета. Нейсе – за пореден път си казвам няма вече да питам кой на колко е години.
И я закачам гордо табелката „Образцов ДОМ” и всички съседи, а и гости се смеят, най вече на акъла ми. Нещо му стана, мислят си, а и с тия книжки дето ни ги подарява.
- Еее така си е, Миле, кой си е от големото добро утро той си е - уреди се и ти накрая, хвали ме ГошЕто-комшията, нали ще сипеш по-едно сега. И се усмихва искрено.
А къщата на тате и мама си стои образцово сам сама. Е, покрива и протече и я препокрихме с нови образцови керемиди. Съвсем образцово я препокрихме и като така, тая табелка виси вече заслужено на желязната вратата на дворчето. Така е, щом на една къща не и тече покрива и има в нея клозет, ток и вода, стая и кухня значи е образцова.
И пъхам ключа и щрак, отключвам. Ей сега ще отваря портала и ще вкарам колата. Но очите ми са все в къщата, варосана от мен, а и в лозата пред къщи, която е зашумила входа и се е покатерила чак до покрива.
-Гроздето тая година не ни е свет, казва Цането, комшийката ми, дъжд много беше. -Цанеее, викам и аз, берете нашето като узрее, аз сега идвам и после я дойда още един път тая година я не, Цанееее!
И изведнъж чувам: - Кът-кът, кът-кът-кът, кът-кът… Квачка! Яяяяя, каква е тая квачка в самотния двор на образцовия ни дом, казвам си. Но това е друга история…
© Ми Ки Todos los derechos reservados
Ето ти едно за градинета на Шилер. Усмихна ме тази вечер,
както винаги и като само ти го можеш, Валка.