Още една от онези ужасни, непоносими, изпълнени с жлъч, вечери... Тежко е, но никой не го разбира. Задавям се със собствената глътка въздух. Понякога си мисля, че и тя ми е много. Всеки иска обяснения и обяснения, и обяснения... Ето ги и тях!

1. Защо нося японски медальон, който не съм сваляла от 3 години? – Защото това е вярата ми! Защото знам, че няма да ме изостави никога и ще бъде с мен, дори когато собствените ми приятели извъртат глави от погнуса.
2. Защо очите ми нямат определен цвят? – Защото дори аз самата все още не знам каква съм... а и едва ли някога ще разбера. Твърде много личности има събрани в мен, за да мога да посоча само една.
3. Каква е тази връвчица на лявата ми ръка? – Завързах си я, за да ми напомня, че рано или късно всеки ме разочарова, дори и тези, за които съм мислила, че никога не биха ме изоставили.
4. Защо пиша? – Мамка му, защото мога и искам! За това колко добре се справям, мисля, че си е лично мой проблем. Колкото – толкова. Да се надяваме, че с времето задобрявам.
5. Защо снимам? – Защото само обективът вижда това, което аз мога да уловя!
6. Защо пия кафе с отварянето на очите? – Защото го пия с по 6 захарчета,  а няма по-хубаво от едно сладко начало на деня!
7. Защо обичам? – Е тук наистина мога да кажа – ЗАЩОТО МОГА! Уви, много хора не могат да го кажат (или по-скоро докажат). То е лесно да кажеш, че обичаш някой, но можеш ли да му дадеш любов в пълния смисъл? С цялата свобода, нежност и романтика...

(Баси... пак заговорих за любов... ууу, ама че съм банална и аз.)

                  На останалите въпроси, които ми бяха зададени, не счетох за нужно да отговарям поради ред причини. Но тъй като съм убедена, че някой веднага ще попита за причините, да изясня поне най-важните. Първо: бяха твърде глупави, за да ги удостоя с внимание и второ: бяха зададени от твърде... маловажни и ограничени човеченца, за да си правя труда изобщо да обяснявам.

                   П.П. Отговорът на всички въпроси "Защо?" - Защото така ми е кеф!

КРАЙ