***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещнеш, още преди да му кажеш „Здравей” разбираш, че е готов на рев.Та се чудя, братко, от какво е? Наистина се чудя. И сам не мога да си отговоря дали времената са виновни или ние самите сме толкова объркани, че не можем да си отговорим. Всеки реве, че държавата ни е объркана, а политиците ни алчни до немай къде. Всеки реве, ама падне ли му кокалче, си го глозга сам и си мълчи. Този такъв, онзи онакъв, а аз съм най-добър. Що ли всеки мисли така? Да видиш недъзите на всеки друг, но не и на себе си. Например, преди избори гледаме като теле във витрина, вярваме на всичко, каквото ни се казва и сме първи пред избирателната урна. А още на следващия ден започваме да плюем върху това, в което сме повяр ...