Седеше по хавлия на края на леглото и гледаше огънчето на цигарата. За първи път то не потрепваше. Обикновено му трябваха доста усилия, за да овладее усещането за напрежение – малко сковаващо, но и някак приятно – което го обземаше винаги, когато му предстоеше да я види, когато беше с нея. На неговата зряла възраст се предполагаше, че би трябвало вече да е придобил онази улегналост, която придава на мъжа стабилност и увереност, и той наистина я притежаваше, освен когато очакваше да я види: крачеше нагоре-надолу, сядаше, наместваше се, барабанеше с пръсти, облягаше се, изпъваше крака, отново подпираше лакти на колене, ставаше. Но сега беше спокоен. Забеляза, че пепелта на цигарата се беше натрупала, изтръска я и се загледа в синкавите арабески, преплитащи се в спокойния въздух. Знаеше, че тя усеща неговото напрежение. Беше умна, имаше изключителен усет и се опасяваше се, че това го прави смешен в очите й. Стараеше се да се владее, но не можеше да я заблуди. А и за какво му беше необходи ...