Дядо Стоян тътреше крака по павираната пътечка в двора си, ритмично почукваше с бастунчето и мъкнеше малкото трикрако столче. Беше прехвърлил седемдесетте години, побелял, с дълбоки бръчки, леко прегърбен, но с ясни сини очи. Вървеше бавно, па току се поспираше да хвърли поглед на имота си, придобит и построен с пот на чело. На централно място се издигаше триетажната къща, с големи прозорци и широки веранди. На всеки прозорец, на всяка веранда, на всяко стъпало баба Пена беше посадила и поставила мушкати, сакъзчета, петунии. Къщата грееше във всички цветове и приветливо се усмихваше на следобедното слънце. До нея се гушеше мъничка, кокетна пристройка- лятна кухня. Зад къщата доволно се разхождаха десетина кокошки, предвождани от наперен петел. До тях дядо Стоян беше опънал два реда с домати и краставици и няколко лехи с пипер, лук, салати- да има с какво да се занимават с бабата през дългите летни дни. Отпред, пред къщата, бяха цветните градинки, гордостта на баба Пена.
А едно време та ...