Очакване
В миг облаците се разтуряха и напече слънце. Сякаш не беше валяло току що като из ведро А Светла, мокра до кости, се чувстваше така, сякаш Господ беше излял манна върху нея и бе изкъпал и изпълнил със светлина и любов цялата ѝ многоизмерна същност. Отвори се душата ѝ, запя. Погледът ѝ се разшири и надникна отвъд синьото небе в безкрайността. В далечината се дочуваше щурче, което настройваше цигулката си в тоналността на нейната песен и… славей, който отчаяно искаше да я надпее . Тя повдигна ръцете си нагоре, искаше да прегърне дъгата, да се слее с нея и да стане дъга или цветна струна от нейната арфа и всички влюбени очи да се взират в нея с надежда. После се плъзна по пъстрата ѝ гърбица и хоп, озова се на поляната сред маковете. Почувства се като мак, отворил широко душата си, за да вдиша небесната благодат. Слънцето стопяваше за секунди водните кристали по лицето и пръстите ѝ. Загледа се. Беше силно стиснала в ръката си един от безбройните залезни слънчеви лъчи и го вплете в ...