Очакването
Кръв... съществуваше ли нещо по-зловещо и в същото време по-примамливо от нея? Той не можеше да ù устои.
Колкото и да се опитваше, всяка негова мисъл водеше към нея. Припомняше си тъмния ù, на моменти почти черен цвят. Припомняше си лекия ù аромат. Припомняше си металния вкус, който оставаше в устата му, след като я опиташе. Дори сега можеше да го усети с връхчето на езика си. Облиза устни, но по тях нямаше следи от нея, трябваше да чака.
Времето минаваше, часовете бавно се нижеха и колкото повече слънцето доближаваше хоризонта, изчезвайки в далечината, толкова по-силен ставаше гладът му. Искаше кръв. Не можеше да се контролира. Трябваше да я почувства, поне още веднъж.
Така обичаше за се залъгва. „Само още веднъж.” Но знаеше, че няма да е достатъчно, никога не беше достатъчно. Дори да заситеше гласа си, той отново щеше да се появи. И тогава той щеше да забрави човека, който някога е бил, човека, който е и ще се превърне в същество от мрака. Най-тъмните части от душата му из ...