Очи под водата
Приятният аромат беше изпълнил цялата детска стая и Киачи вече едвам се сдържаше да не изтича до кухнята и да види какво майстореше майка му, вдъхновена от новата кулинарна книга, излезнала в книжарниците.
„Може би прави вагаши*?”, предположи той, премлясквайки звучно. Това беше неговия любимия му десерт, за първи път опитан на третия му рожден ден, донесен от баба му в голяма цветна кутия, старателно украсена с най-различни хартиени орнаменти. От тогава имаше по-особени чувства към това кулинарно чудо.
Изчака „готвачката” да отиде в спалнята и бавно запристъпва по коридора към огряната от слънцето кухня. Видя печката, която бе глътнала сладкиша и приклекна пред правоъгълното стъкло, впервайки влюбен поглед към покафенялата коричка.
Беше прав. Вътре наистина се печеше вагаши!
Докосна дръжката на вратата на фурната и веднага дръпна ръка, усещайки топлината, която излъчваше целия уред. Не смееше да отвори, за да поеме от аромата, знаейки колко горещо можеше да бъде между т ...