Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш поръсено с жива вода.
„Знам какво е да не чувстваш студ! Знам какво е да не изпитваш тревога!“, сякаш шепнеше лекият бриз в ушите на черноморци и изпълваше душите им с радост и нетърпеливо предчувствие, че ще се случи нещо неочаквано и хубаво – сякаш някаква добра и могъща сила се беше настанила в малкото крайбрежно градче и не искаше да го напуска.
В едно лениво августовско утро, когато слънцето на небето светеше особено ярко и морето беше гладко и спокойно като тепсия, рибарят и по съвместителство строител бай Ставри седеше на пейката пред музея „Свети Никола“ и блажено пушеше лулата си от морска пяна, която лично беше купил преди много лета от Капалъ чарши в Истанбул. Току-що беше хапнал ...