Ода в проза за малкия бюст
Лирично
Нека днес да го възхвалим, нека днес да го възпеем, нека в радост потопим се! От чудото световно. Че още го има – малкия бюст... Нежното златисто – на кестен-плодче цветът - връхчета, настръхващи само при мисълта за нас – обожателите на малкия бюст. Ние, дето знаем неговия вкус, цвят, аромат и чудо. Ароматът на „карамфил и канела”! Малкият бюст! Нека славословим изумителната светлорозова нежност на чувствената мъглица, която го покрива – О, Омар! Наистина можем да сменим „Самарканд ведно с Бухара” за мъха, но не само този на бузата, а и този на малкия бюст! Стипчиво-морско полъхва в нашите мисли и ни очарова!
Защото къде и закъде сме ние – истинските ценители? Даже и възпетите от нас притежателки на това безценно съкровище ни гледат в почуда и стрес: „Какво им става на тези? В ред ли са?”. И така, о, възхитени, о, очаровани от малкия бюст, така мислят дори и неговите дарени от боговете притежателки!
Не сменяйте чудото прекрасно, сестри на Диана-Артеми ...